Този сайт използва бисквитки, за да подобри услугите и опита на потребителите. Ако решите да продължите разглеждането му, автоматично приемате тяхното използване. Подробна информация
Глухите камъни край с. Забърдо. Естествени скални образования. Съществува хумористично предание, затова как получават наименованието си „Глухите камъни“. Исеин Аговски – син на Кара Ибрахим, и Абдулах Аговски – внук на същия, веднъж срещат Таню Войвода и решават да се пошегуват с него, казвайки му, че ако някой говори от едната страна на камъните, то от другата нищо не се чува. Първоначално Таню не вярва, но двамата шегаджии му предлагат сам да провери. Решават Таню да застане от едната страна на камъните, а Исеин и Абдулах от другата, като последните двама да викат, за да се убеди Таню, че нищо не се чува. Така и става, само че Исеин и Абдулах мълчат през цялото време. След като Татю известно време се напрягал да чуе виковете на двамата си познати, отива при тях и ги пита: „Вие, викате ли?“ „Викаме!“ – отвръщат двамата шегаджии – „Ако искаш, ти сега викай, а ние ще слушаме.“ Отново войводата се съгласява, но и този път се повтаря същото. Пак той отива, след известно време, при тях и им казва: „Чувате ли нещо?“ „Нищо не се чува. Ти викаш ли?“ – питат престорено Исеин и Абдулах. Старите познати се разделят, като Таню Войвода остава още дълго при камъните, чудейки се на станалото, а Исеин и Абдулах Аговски продължават весело по пътя за Чепеларе, присмивайки се на Таню.
