Музей на родопския карст – Чепеларе
Намира се в ЧепелареМузеят на родопския карст в Чепеларе съществува от 1980 г. Това е единственият подобен музей на Балканския полуостров.
Експозицията започва с раздел геология. В няколко витрини са показани красиви минерали, характерни за пещерите. Част от сбирката се състои и от минерали, които се намират на повърхността на земята, но са много характерни за района на Родопите - ахати, корунд и други скъпоценни и полускъпоценни камъни.
Развитието на пещерното дело в България може да бъде проследено в залата, посветена на 80-годишнината на пещерното дело в България. В сбирката е включена и уникална петромаксова лампа, принадлежала на Иван Буреш (1885 г. – 1980 г.), зоолог и ентомолог, който пръв в България започва да проучва обитателите на пещерите и открива нови за науката видове.
Музеят по спелеология притежава и богата сбирка от различни видове скали и пещерни образувания.
Отделите по биоспелеология и пещерна палеонтология са едни от най-интересните за посетителите. В отдел биоспелеология са показани животински видове, които живеят в пещерите. За българските пещери това основно са безгръбначни животни - паяци, скакалци, рачета, стоножки, бръмбари. Един от най-интересните екземпляри е бръмбарът „Светломразец”, който, ако излезе на светлина, умира.
В експозицията по палеонтология са показани животните, които са обитавали пещерите. В родопските пещери са намерени много кости от пещерна мечка. Посетителите на Музея по палеонтология могат да видят възстановен изцяло от естествени кости скелет на пещерна мечка. Мечката е била масивен бозайник, който, изправен на височина, е достигал до 4,5 м. Животното е изчезнало след последния ледников период на Земята. Друга любопитна подробност, която посетителите ще научат, е, че пещерите в региона са били обитавани и от пещерни леопарди в миналото. В музея може да се види част от долна челюст на леопард, която е най-старата кост от такова животно, намерена в цяла Европа. В музея има и останки от носорози, които преди хиляди години са населявали територията на съвременна България.
Последната сбирка в музея е посветена на хората, обитавали пещерите преди хиляди години. Повечето от най-старите експонати в музея са от Ягодинската пещера и са на 6000 години.