Пещера „Челевещницата“
Намира се в ПавелскоПещера „Челевещницата“ се намира в землището на село Павелско. През 1966 г. е посетена от Шестата международна експедиция с участието на руските специалисти Игор Ефремович и Виктор Дублянски. Експедицията констатира, че от Настоящият документ е създаден в рамките на проект: „Интегриран подход за развитие на културни и природни обекти в Чепеларе, България и Просочани, Гърция” (INTEGRA_TOUR), който се осъществява с финансовата подкрепа на програмата за сътрудничество INTERREG V-A „Гърция-България, 2014-2020, съгласно Договор № B2.6c.01/31.08.2017. Проектът е съфинансиран от Европейския фонд за регионално развитие и от националните фондове на страните участващи в Програмата за сътрудничество Interreg V-A "Гърция-България 2014-2020". Отговорността за съдържанието на документа се носи от Община Чепеларе и при никакви обстоятелства не може да се счита, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Управляващия орган 20 отвора й започва отвесен тунел (шахта) с дължина 33 метра, който достига до подземна зала с размери - дължина 85 метра и ширина 40 метра. Веднага, след конуса от пръст и камъни, под пещерния отвор започват огромни, високи до 1 метър и дебели до 50 сантиметра, синтрови прегради. Една част от нейните искрящи ефирни стени са сухи и покрити с дребни като просо бисерчета, а друга – с кристална вода. Специалистите смятат, че някога в нея е имало езеро с дълбочина 12 м., което пресъхва. Някои от пещерните образувания са оприличени на пещерна гора, а над пресъхналото езеро има красива колонада. Сводът на пещерата, с висящите от него безброй изящно бели сталактити, е опрян на сталактони, приличащи на чудновати снежни подпори. Непрестанно от тавана й се откъсват водни капки и политат с шемет към пещерния под. В средата на залата, сред огромна паница, издълбана от падащите капки, лежи най-красивият и величествен пещерен бисер, намерен досега в българските пещери, възприеман като чудо на природата и бисер на бисерите. През 1966 г. Петър Трантеев го определя като „кралят“ на пещерните бисери. Името на пещерата се предполага, че произхожда от наличието на човешки кости в нея. Сред местното население е разпространена легенда, че в Челевищницата е хвърлен жесток турчин, а според друг вариант на същата легенда – местен чорбаджия. Наистина при проучването на чепеларските пещерняци е намерен в пещерата скелет на човек
"Да ме бе, мамо, погребала, жива във гроба да вляза, ти ме ма, майко, затисни със тежки, едри камъни…" " И когато видях зазиданата пещера и разбрах, че хората вътре са мъртви, минах отново през пожарището и главата ми се завъртя, както се въртяха стъблата на гората от пушеци. И светът се виеше пред очите ми. още повече, като го гледах през сълзи. Отидох при хората от Превала. А после научихме как турците намерили пещерата, която се нарича сега Челевещница. Една жена, като обезумяла от глад, тръгнала с двегодишното си дете да дири гъби и турците я хванали, биели я да каже къде е пещерата, а тя само плачела. Тогава съблекли детето й голо. Като допрели до него два голи ножа. А тя не тръгвала, само съвсем загубила разум и викала за помощ. И хората от Челевещница, като чули гласа й, та го и познали, помислили, че е срещнала звяр, и излезли на помощ. Турците видели къде е пещерата, обградили я и викнали на хората да се предадат. А тримата ранени овчари имали още шепа барут, та гръмнали отвътре и убили първия турчин. И турците натрупали елови клони и ги запалили, и димът теглел навътре, ала се чували само писъци и никой не излизал. Тогава зазидали пещерата и хората чували как тракат камъните и плачели, и никой не излязъл. А турците наклали огромен огън пред пещерата и безумната майка с двегодишното дете се хвърлила в него, като искала да влезе вътре при другите. И вече не се чували писъци, защото огънят се вдигнал до небето. Дали турците побеснели от пламъците, та турили огън на гората, за да изгорят кръстовете по дърветата, или огънят пред пещерата прехвръквал от дърво на дърво, не се разбрало, ала турците едва се измъкнали от пламналата гора. Тъй загинали сто и петдесет невинни души в пещерата Челевещница."
"Време разделно" - Антон Дончев